Дързост и красота

Дали заради чипия ми нос и дълга руса чуплива коса, заради сравнително елегантния ми стил на обличане или заради всичко взето заедно, в училище едно момче ми лепна прякора „Барби“. И до ден днешен чувам от време на време това ми определение. И ме радва, разбира се.
Всяко момиче след 80-те в България е имало или искало да има кукла „Барби“. В съвременни дни това продължава, с тази разлика, че визията на играчката еволюира с развитието на модата. Но основната ѝ цел е същата – идеал за красота. Дълги крака, нереално тънка талия, стегнати гърди, блестяща коса и съвършено лице. Големи очи, изписани вежди, малко носле, плътни устни. И винаги с грим.

Дали стремежът да приличаш на Барби, стремежът винаги да изглеждаш съвършено…създаде толкова много изродени жени днес?!

Козметичните гиганти и пластичните хирурзи пледират към такъв тип красота, разбира се единствено с користна цел. Но младите (и не само) момичета стигат до крайности, заслепени в желанието си да са по-слаби, с по-големи гърди, с по-големи устни, по-малки носове, по-опъната кожа… Мислейки си, че на мъжете това им харесва. Да, но само на определени мъже в определени среди…
Светът стигна до момента, в който естественото е за предпочитане, най-малкото защото е рядкост.
Първоначално всички тези „процедури по разкрасяване“ бяха, за да се отличаваш от масата. Включително татуировките (но това е друга доста дълга тема). Сега жените без каквито и да е неестествени промени вече са малцинство. Малцинство!!! „Барбитата“ сякаш станаха като за парад на Хелуин. И защо? Защото става все по-достъпно, защото почнеш ли – се превръща в мания, защото…

И не ме разбирайте погрешно – за мен всяка жена трябва да се поддържа. Дори е задължително! Не заради мъжете, а заради себе си, самочувствие, удовлетворение. Лично аз рядко излизам до магазина без фон дьо тен и гланц на устните. Четох скоро, че чарът на жената се проявява, когато самата тя се чувства красива. Вярно е. А това може да се постигне с качествена козметика, подходящ грим, поддържана прическа и маникюр, подходящи изгладени дрехи и добра хигиена. О, и усмивка на лицето! И хубавото тяло, разбира се, което е постижимо за всеки, стига да има достатъчно желание и да положи достатъчно усилия.
А пластичните операции и крайните промени вече са съвсем друго. Едно 25-годишно момиче с корекции не изглежда по-хубаво от преди, а прилича на поддържана 40-годишна жена. А дама на 60 години с твърде опъната кожа и хиалуронови устни не е с визия на 25-годишна, а …на мумия. Рядко има човек, който да харесва абсолютно всичките си черти. Но преди да легнеш под ножа, помисли внимателно.

Ей, спри се! Да, точно ти, която мислиш, че носът ти е леко крив. Дори да е така, той е част от твоето лице – значи ти отива. Това си ти! А може би искаш да приличаш на фолкпевица, една от всичките - еднакви и… прости. По този начин мъжете също ще те възприемат за една от всички, не си ли се замисляла…
А може би аз така разсъждавам, защото носът ми е хубав. Но на мен устните ми са сравнително тънки, гърдите са ми малки… Ама си ги харесвам! Мъжът ми също (да, убедена съм). Това са моите черти, които не са като на всяка втора „кифла“. Нямам нито една естетическа корекция, с изключение на микропигментацията на веждите ми (огромна благодарност, за което на Маргарита Томова). И не бих си направила. Вероятно като остарея и се сбръчкам съвсем, ще мечтая за гладко опъната кожа. Но знам, че се остарява със стил, а не с помощта на пластичния хирург. И макар с бръчки, красивата жена си остава такава дори на 85. Защото чертите са същите. Твои, уникални.
И ако искаш да приличаш на Барби като идеал за жена, то стреми се към идеал, но с много други достойнства. Това ще те направи повече от красива. И желана. Ти не си в кутия на някой рафт. Ти си в реалния живот, където хубавата личност не е само визия, камо ли еднаква с всички останали...