По света и у нас

Първата страна, която съм посетила, извън пределите на нашата родина, в далечната 1997 е именно Тунис. Намираща се в Северна Африка, граничеща с Алжир на Запад, с Либия на Югоизток и със Средиземно море на Север и Изток. Има площ от 163 610 кв. км. (реално е най-малката страна в Магреб – района на Атласките планини) и е с население над 10 милиона души. Вероизповедание – мюсюлманство, официален език – арабски, като широкоговорим е и френският (все пак е бивша френска колония).

Когато бях там първия път, Тунис беше в разцвета на силите си – чист, подреден, много по-развит от нас, кипящ от туризъм и с видимо осезание на френска намеса.

Сега /2022/ имах възможността да посетя тази част от Африка отново, точно по същото време (юни-юли) и макар страната да ми е носталгична слабост, обективно погледнато – не само, че не е направила крачка напред от тогава, но е с доста крачки назад..., поради ред причини – гражданска война, откъсване от френската намеса (за добро или зло), Ковид влияние с повече от 2 години застой в туризма и все още не напълно стихнали политически размирици.

Днес Тунис е все още красив, но видимо неподдържан. Въпреки това, ако желаете да имате интересна екзотична почивка на добра цена – това е мястото! В момента има множество директни чартърни полети, пътят е само 2 часа от София. Туристическите пакети са за 7 нощувки. Страната е подходяща за посещение през цялата година, като през зимата температурите са около 15-17 градуса, през лятото – около 30 градуса (в района на морските курорти). А цените… са повече от привлекателни.

Mоите професионални и лични препоръки са да не пестите при избора си на хотел! Независимо дали ще предпочетете Хамамет като най-развит курорт, Сус, Монастир, Порт ел Кантауи или все още класния остров Джерба – спрете се на 5-звезден хотел и най-добре от верига (като TUI, Radisson, Medina, Iberostar, LTI, Hasdrubal…) или попитайте хора като мен. След немалко проучване аз избрах за нашата семейна почивка Medina Solaria & Thalasso и определено не сбърках! Хотел с топ локация в Ясмин Хамамет (туристическата част на Хамамет), с частен плаж и на метри от основните интересни места в района.

Високо качество на обслужване, невероятна кухня (включително скариди, калмари, риба тон и др.) и множество екстраси – безплатен вход в най-големия аквапарк в Северна Африка – “Carthage Land” с увеселителен парк, както и а-ла-карт ресторанти извън пределите на резорта. Имахме честта да бъдем на невероятна шоу-вечеря в района на най-интересното според мен място в Хамамет – Медината.

Като във всяка арабска страна и тук туристът трябва да се пазари – това е не само част от преживяването, но иначе може да си доста прецакан с покупките си. Буквално дадена стока би могъл да я спазариш за пъти по-ниска цена от първоначално обявената. Ако не си по пазаренето (каквато съм аз), може да избереш пазаруване в приятния “Costa Mall”. Но пък Медината (със значението на полузатворен базар) е задължително място за всеки турист! Красива симбиоза на култура, търговия, аромати…

Тук виждаш и усещаш арабската красота, кухня и гостоприемство. С уханието едновременно на кожа и жасмин, с пъстрите цветове на красива ръчна керамика, ленени и памучни арабски одежди като от приказка на Шехерезада и блясъкът на медни изделия… Тук усещаш Тунис!

Тъй като при първото си посещение бяхме основно в Монастир, минахме през Сус, Хамамет, бяхме за няколко дни на красивия (и тогава почти недостъпен за българите) остров Джерба, посетихме столицата Тунис и разгледахме древния Картаген, то сега избрахме да се запишем на двудневна екскурзия, включваща основно пустинята Сахара.

Първата ни спирка при тази обиколка бе град Кайруан, известен със своята така значима за мюсюлманите джамия. За верноподаниците на Аллах това място е най-святото в Магреб, като Кайруан е четвъртият по святост град за исляма въобще.

Ние успяхме да видим джамията само отвън и за нас не бе толкова впечатляваща. Последва обяд в град Гафса и след това стигнахме до така желания от мен оазис до град Тозьор. Оказа се, че под оазис водачът ни разбираше буквалното му значение на „място с живот“ и не видяхме оазис с вода както си мислех, а един район с множество палми и цветя. Паркът бе наистина красив за разходки, макар жегата тук да се усещаше твърде осезаемо (доста над 40 градуса по Целзий).

На това място имаше и малък зоопарк. Любопитен факт е, че самият Тозьор се води град-оазис, тъй като е с богата растителност (съответно има вода) насред пустинен район.

Следващото ни приключение бе джип сафари в самата Сахара, което бе повече от разочароващо за мен, тъй като джиповете бяха ужасно стари, неподдържани, температурата в пустинята (към 15:30 – 16:00 – в пика на най-голямата жега) бе над 50 градуса (!!!), а климатикът в автомобила не работеше… Спряхме за малко насред този слънчев ад за разглеждане на декори от филма “Star Wars”, което за феновете си е интересно, но не и за мен с 4-годишно дете, което мислех, че всеки момент ще припадне от нечовешката топлина… Настаняването ни след това в много приятен хотелски резорт в самия Тозьор бе повече от „капка свеж въздух“. Оказа се, че в града има какво да се разгледа като културно-историческия музей там, но за съжаление ние нямахме достатъчно време.

Рано сутринта (в 03:30) тръгнахме към така известното в района солено езеро Шот ел Джерид, където посрещнахме красивия изгрев. Езерото бе почти изцяло пресъхнало, но пък стара лодка насред осолената пустош бе истинска атракция за туристически снимки.

Все още в сравнително прохладната утрин отидохме отново в пустинята в района на Дуз, насред красиви пясъчни дюни, където можеш да яздиш камила, да караш ATV или просто да се любуваш на тази част от Сахара…

Последвалата ни спирка бе най-интересното според мен място – в района на Матмата посетихме автентични къщи в скалите, обитавани от все още живи представители на берберите.

В края на двудневната ни обиколка отидохме в Ел Джем – град, известен със своя изключително запазен древен амфитеатър. Построен през III век, с капацитет от 35 000 зрители, той е бил третият по големина в Римската империя след Колизеума в Рим и разрушения театър на Капуа.

След като съм била нееднократно в Рим, смея да твърдя, че това здание тук ме впечатли много повече от италианския му „събрат“. Всички коридори, стълбища и цялостен облик са така добре запазени, че сякаш се усещат духовете на гладиаторите и животните, осъдени на смърт… Сигурна съм, че самият град Ел Джем има още какво да предложи, но… ние имахме твърде ограничено време при организацията на пътуването и времето ни притискаше, за да се върнем по светло в крайбрежния ни курорт Хамамет.

Ако можех да избирам, щях да си удължа престоя в тази средиземноморска страна поне с още няколко дни, така че да се насладя релаксиращо на морската си почивка, която неусетно отмина.

При следващото ми идване (евентуално един ден), то непременно ще посетя градчето Сиди Бу Саид, намиращо се на север до столицата, известно със своите синьо-бели цветове и романтични гледки. И ще отделя повече време за разговори с така бедното сега местно население, но така благоразположено и гостоприемно.

Дано скоро Тунис се върне по пътя на развитието и отново заблести с пълния си блясък на африкански диамант. Защото тази страна предлага много повече от приключения в пустинята, чисти плажове и вкусна кухня. Тя е така древна и с изключително богата история, значима част от Люлките на цивилизацията и не на последно място – сърцата гостоприемност. Уверете се сами!

P.S. В Галерия ще откриете и други кадри от нашето приключение, а за още любопитни факти и множество красиви снимки – следвайте ме и в Инстаграм на @monika_ms_nikolova