По света и у нас

Макар до преди няколко години дори да не го бях чувала (с извинение към местното население), Хаджидимово в действителност се води град и има няколко причини, заради които може да го посетите… най-вече ако имате път в неговия район (намира се на 15 км от Гоце Делчев).  :)

При поредната си почивка в южната ни съседка, на връщане за България решихме да минем през Кавала и от там да пресечем границата през пункта „Илинден“. И тъй като бяхме чели за животинския кът в Хаджидимово, а и не ни се връщаше бързо обратно в София, се запътихме към този град. В интернет видяхме, че има хотел, който на снимки изглеждаше чудно и планирахме да останем една нощувка в него. Но когато стигнахме с колата до там по един черен път (тъй като основният бе в ремонт) и слезнахме да разгледаме базата… доста се разколебахме. Помолихме „човека за всичко“ в хотела да ни покаже стаите, а той директно ни даде ключ за една от тях – отключихме, погледнахме за секунди и веднага обратно заключихме. Хотелът определено беше далеч от стандарта ни и от границата на приемливото за нас. Базата бе буквално като соц лагер за деца и със спешна нужда от обновяване (но това е лично мнение, за всеки влак си има пътници).

Та, да продължа със самото Хаджидимово, което макар и за около 2 часа общо, го разгледахме обстойно. Самият град си е абсолютно село във всеки смисъл на думата, включително добрия – красива природа наоколо, множество селскостопански животни и месни селяни. Преди да стигнем до гореспоменатия животински кът, посетихме тамошния манастир, който силно ни изненада положително.

Изключително красива сграда и много добре поддържан двор. Обстановката е сякаш си в кралски двор, а не в типично български манастир. Наистина очарователно място, което си заслужава да се посети, ако се намирате в района.

Манастирът се казва „Свети Георги Победоносец“, води се мъжки манастир (макар, че нас ни посрещна жена) и спада към Гоцеделчевската духовна околия. Той е трети по големина в Югозападна България след Рилския и Роженския. Първоначалната църква там е изградена в далечната 1864 година, но реално манастирът на два пъти е опожаряван и през 1979 година е построен параклисът „Свети Димитър“. Там може да се види чудотворна икона, намерена при строежа още на първоначалния християнски храм през 1864 година.

В непосредствена близост до манастира се намира и така известният в района зоокът. Входът е безплатен, но при нашето посещение той беше затворен (вероятно поради късния час). Тъй като оградата е телена, ние придобихме ясни общи впечатления.

В голям двор свободно съжителстват еленчета, сърнички, пауни, зайчета, понита и други животни. В единия край на двора има приятна детска площадка, в която животните също свободно се разхождат. Реално отвън (извън оградата) също имаше животни – няколко красиви пауна гордо развяваха величествените си пера.

Самият „зоопарк“ е интересен, макар и не много впечатляващ, но природата наоколо наистина е изумителна. Очарователен простор, обединяващ планини, хълмове и гори.

Вероятно не бих препоръчала да се отиде до там самоцелно, но ако имате път в този район, си заслужава да се отбиете и до Хаджидимово.