По света и у нас

Тук продължавам с впечатленията ми от красива Барселона и както винаги ще бъда искрена в споделеното.
Това, което най-много ми хареса в столицата на Каталуния, е… Паркът на Цитаделата! Както споменах в предишната статия, хотелът, в който бяхме отседнали, бе с перфектна централна локация и в действителност беше на 500 м от великолепния Parc de Ciutadella. Поради доброто разположение и фактът, че сме с малко дете, в рамките на една седмица ние посетихме това място цели три пъти. Паркът в действителност е неголям, нo съчетава всичко необходимо за перфектна слънчева разходка.

Построен в края на XIX век на територията на стара крепост, той дълго време е бил единственият обществен зелен парк в града. На единия му вход се намира зоопаркът на Барселона и спортна зала с басейн. Навсякъде – красиви алеи с поддържана растителност и множество пейки. Пъстроцветни папагалчета пърхат между палмите. Тук-там улични музиканти свирят джаз или артист, правещ шоу със сапунени балони… Има отделена детска площадка с множество дървени кътове за пикник, които дори през зимата се използват активно от млади семейства за слънчев обяд на открито.
Безспорно най-впечатляващото в парка на Цитаделата е огромен фонтан с великолепен монумент – гледка, която мога да съзерцавам с часове. В действителност представлява конструкция с водопад под формата на триумфална арка, със стъпала от страни и езерце в средата. А отпред – голяма кръгла площадка. Всичко това е дело на Хосеп Фонсере със съдействието на все още младия тогава студент по архитектура Антонио Гауди. Обстановката е сякаш част от Рая.

А в близост може да срещнете голям каменен мамут, радващ малки и големи минувачи.

На територията на парка се намира и великолепно езера с множество пернати обитатели и с възможност да поплавате с лодка. Какво друго му трябва на човек!? :)

Ако излезете от северозападния край на парка, ще стигнете право до Триумфалната арка. Красиво произведение, построено като главен вход на проведеното в града през 1888 година Световно изложение.

Продължавам с най-известния в световен мащаб символ на Каталуния – катедралата Саграда Фамилия. Тази емблематична сграда впечатлява не само с архитектура, но и с мащаба си – макар градът да е свръх презастроен, тя буквално се вижда още от самолета, спускайки се към летище Барселона.

Строежът на Саграда Фамилия започва през далечната 1882 година, като година по-късно Антонио Гауди е избран да бъде главен архитект на сградата. Тъй като Гауди умира през 1926 година, то строежът е спрян за известно време, а малко след това е „поет“ от други архитекти.

… И така до ден днешен обявената към момента за базилика сграда все още не е напълно завършена! Макар и с безспорно сложна конструкция и изключително детайлна орнаментика, според мен бавенето на дострояването ѝ е по-скоро маркетингов трик, като 2026 година е обявена за финализирането на строежа – точно 100 години от смъртта на прочутия Гауди…

Саграда Фамилия е огромна, помпозна с орнаментиката си и цялостния стил (сякаш е излята от мокър пясък) и наистина впечатляваща… отвън! Отвътре е просторна, но сравнително празна от към детайли и определено не толкова впечатляваща, поне според мен. Предвид имиджа и историята й, очакванията ми бяха далеч по-големи. От вътре има множество нестандартни колони, изобразяващи гора, цветни стъклописи и наистина красиви вити стълбища, водещи до множество високи тераси, които разочароващо не са допуснати за туристи.

Ако решите да разгледате сградата отвътре, на сто процента препоръчвам да си букнете предварително билета онлайн поне 2 дни (струва 26 евро на човек!!!), тъй като освен дата, избирате и точен час, а вярвайте ми – желаещите да разгледат тази световноизвестна базилика са наистина много. Има и онлайн приложение за телефон, което може се ползва като безплатен гид, но на мен табелите с подробни текстове в самата зала ми бяха доста по-удобни, тъй като аз чета много по-бързо, отколкото жената в слушалката говори… :) 

Веднага след Саграда Фамилия се насочихме към друга известна забележителност на Гауди, а именно – паркът Гюел. Макар вече да го бях посещавала, нетърпеливо се запътихме натам с градски автобус (паркът се намира в северната част на града, доста извън центъра). И честно казано ме разочарова…

Въпреки, че е обществсен парк, има вход 10 евро на човек, който лесно може да се плати онлайн през телефона, за да избегнете дългата опашка на място. Гюел се намира на голяма височина (на хълма Кармен), от където се разкрива панорамна гледка към Барселона. Пусти алеи, липса на цветна зеленина… Единственото интересно нещо там е голяма площадка с многоцветни пейки по края ѝ, декорирани от налепени разнообразни парченца керамична мозайка, както и известният цветен гущер, намиращ се на стълбище, което в момента се е превърнало в топ локация за социалните инфлуенсъри. Получава се малко като „известно, защото е известно“.

А в действителност историята на парка е, че г-н Гюел е наел Антонио Гауди да проектира нестандартен жилищен комплекс, но поради слабия интерес на купувачи, мястото е превърнато в обществен парк. От планираните къщи, са построени едва две, приличащи на захарни къщички от приказка, като в едната от тях в продължение на десет години е живял самият Гауди.

Ако сега можех да върна времето назад, то на мястото на парка Гюел, щяхме да посетим хълма Тибидабо, който също се намира на север, доста по-далеч от центъра на Барселона. Там освен увеселителен парк, е и невероятно внушителната Църква на светото сърце /Temple Expiatori del Sagrat Cor/. … Тъкмо причина да посетим отново каталунската столица.

Сред най-впечатляващите места в Барселона според мен безспорно е Готическият квартал /Barri Gòtic/! Намиращ се в центъра, на изток от Ла Рамбла, това е район, който не трябва да се пропуска, ако сте в испанския град. С впечатляващи исторически сгради с готическа архитектура, сякаш се пренасяте във времето на Джак Изкормвача или в страшните времена на инквизициите… Но в действителност в съвременни дни е сред най-приятните места за разходка и денем, и вечер. Тесни улички, изпълнени с модерни заведения и множество сувенирни магазинчета. Именно тук е роден художникът Хуан Миро, а Пабло Пикасо е живял там от 1895 до 1904 година, където днес може да посетите неговия музей. А на самия площад Ле Сеу /Pla de la Seu/ гордо тежи на мястото си внушителната Катедрала на Барселона! Построена в периода XIII - XV век, официалното ѝ име е Катедралата на Светия Кръст и Света Еуалия, известна и като Ла Сеу.

Със своите 93 метра височина и над 40 метра широчина, както и с невероятно красивата си архитектура, тази катедрала е повече от удивителна! Любопитен факт е, че във вътрешния двор към прилежащия ѝ манастир винаги има 13 гъски – символизиращи броя на годините в живота на мъченица Еуалия.
Тъй като ние я посетихме катедралата късно вечер, нямахме възможност да видим невероятния ѝ интериор, за който съм убедена, че щеше повече да ме впечатли от този на Саграда Фамилия. Още една причина да се върнем в каталунската столица.

Последния ден от нашия престой го отделихме за Аквариума на Барселона, който е сред най-големите в Европа. Макар аз да го бях посещавала и преди, Макси беше повече от развълнуван. Ако сте почитатели на морския свят, това място със сигурност ще ви хареса.

Макар трудно да си намирахме заведения с качествено обслужване, често да улавяхме миризмата на марихуана, а очите ни често да се пълнеха с гледки на целуващи се хомосексуални мъже и централните локации да са брутално окупирани от арабски и китайски емигранти…, то след време вероятно пак бих букнала билет до тази точка на картата.

Барселона има много причини, за които да я посетите и много по-впечатляващи неща от известните произведения на Гауди. Понякога е по-хубаво да затворите страниците на туристическия гид и смело да кривнете по малките и безизвестни улички, които ще ви отведат до по-вкусна храна, по-достъпни сувенири, повече местни и най-вече до места, на които ще събирате наистина ценни спомени.

П.С. За още снимки от Барселона - вижте Галерия