Размисли и страсти

Никога няма да ми омръзне да гледам сина си, докато спи… Предполагам всяка майка е на същото мнение за детето си. Като естествено продължение на семейството… и на целия човешки род. Най-голямото богатство на света, което човек може да има. Детето. Да оставиш нещо след себе си, да създадеш поколение. Смислено при това. Което поражда добро. В нас самите най-напред.
Вероятно единствено родител може да разбере думите ми, този, който вече е станал майка или баща… А за останалите – представете си чувството към вашите родители, но го умножете поне двойно. Неописуемо е, поне за мен. Най-смисленото нещо, което един зрял човек може да направи, е да създаде свое продължение. Сякаш от нищото ти реално създаваш всичко за теб. Да, защото когато се появи на бял свят това малко крехко създание и вече знаеш, че е всичко. Най-голямото щастие, но и отговорност, тревога, страх. Понякога болка, но и радост, сила, мечта, топлина… Чак след като имаш дете, човек истински пораства. И осъзнаваш, че досегашният ти зрял живот сякаш до момента е бил празен, незрял дори.

Казват, че няма общоприето правило за отглеждането на деца. И наистина всичко е относително, а отговорността да направиш от едно дете достоен човек е огромна. Как се гледа и възпитава дете? – Както се и създава – с любов! Тук изцяло е валидна поговорката (с малки изключения) „Каквото почукало, такова се обадило“. И нека не е самó, детето ще ви е повече от благодарно, ако го дарите с брат или сестра. Затова мислете в перспектива и никога не забравяйте, че някой друг зависи изцяло от вас. Поне до пълнолетие. А когато станете над 80 годишни, отново вие сте факторът дали детето ви ще е до вас. И един искрен съвет – направете внимателен избор с кого да имате поколение, с кого да го отгледате. Не само гените, а възпитанието, моралните ценности и личният пример обуславят бъдещата личност. Макар даването на съвети да е абсурдно, защото родителството се учи с практиката, вярвам в едно -

За да се гордееш с детето си, първо то трябва да се гордее с теб.

Да, децата ни карат да бъдем по-добри. Да сме повече от пример дори. А не е ли това само по себе си огромна мотивация. Децата. Най-голямото богатство, което може не само да имаме, но и да дадем на света. Смисълът на всичко.