Размисли и страсти

Мирогледът на човек се определя от житейския опит, от характера…, но най-вече от семейството, в което е отгледан и в което е израснал като личност. За съжаление не всеки може да си избере родителите, но в моя случай аз съм най-голямата късметлийка на света. Както дори споменах в реч на сватбата си – имам най-прекрасното семейство на света!

Осъзнатостта на вече пълнолетния човек и обуславянето му като пълноправен член на обществото, ценностната му система, социално поведение и бъдещите му успехи или неуспехи се определят и започват да се изграждат още от най-ранно детство. Да имаш щастливо детство обаче не значи да ходиш на рождения си ден в „Дисни Ленд“ или родителите ти никога да не ти се карат… Напротив. Доброто (и в голяма степен строго) възпитание и утвърждаването на моралните ценности още от крехка възраст предопределят що за човек ще станеш след време.

Няма общоприето правило за правилно отглеждане на деца, но има един категоричен отговор на въпроса как се гледат деца?! – С любов! С безрезервна любов, която учи родителите на търпение, а децата – да ценят повече истински стойностните неща.

Като знание, съответно образование, давайки най-вече личен пример с разпалваща страст към четенето и търсенето на познания.
Като вярното приятелство – нашите родители винаги са ни показвали това, обграждайки често семейството с приятелска компания, от чиято атмосфера лъха духът на забавата, но и на сплотеността и подкрепата.
Като честността, добротата и искреността – тук отново в сила е личният пример и доброто възпитание.
Като трудолюбието – и то не заради користни цели, а заради самата полза от дейността, която вършиш.
Като достойнството – да бъдеш винаги с вдигната глава, особено като знаеш какво си положил като усилия, какво представляваш и че си стойностен човек със заслужено гордо сърце.
Като подкрепата. Най-вече подкрепата. Такава морална (а и не само) подкрепа, че каквото и да се случва, запазваш спокойствие, знаейки че светът няма да свърши… Че има кой да ти подаде ръка. Има с кого да споделиш радост или болка. Има кой да ти предложи искрено мнение и съвет. Моето семейство винаги помага и е готово да съдейства във всякакви ситуации, често пренебрегвайки себе си дори. Изключително благодарна съм, за което. Важно е да има на кого да разчиташ, особено в свят, когато приятелството за съжаление вече е спорно понятие.
Мотивацията също е от съществено значение. Доброто семейство окуражава да продължаваш напред, насърчава да не се отказваш и да се бориш за мечтите си.

Ето заради всички тези неща съм късметлийка. Бих казала завиден късмет (пу-пу). И с майката, и с бащата, и със сестрата, а вече и с мъжа… Наскоро попаднах във фейсбук на нещо, което добре описва мисълта ми:

- Татко ми купи IPhone. Обожавам IPhone!
- А на мен татко ми купи шоколад. Обожавам татко!

За съжаление често в днешно време семейството в най-чистия си смисъл вече е кът. Дали защото отминава последното поколение с истински високо възпитание или забързаното и изнервено ежедневие и все по-светкавично развиващият се свят ни правят да сме малко по-злобни, малко (или много) по-егоистични. Обърнете внимание в най-елементарното като разликата в това как разговаря един човек на 80 години с продавачката в кварталния магазин и как го прави един 15-, 20- или 30-годишен човек. Качеството на използваните думи, интонацията, търпението… Не казвам, че трябва да си като майка Тереза, за да предаваш моралните си ценности на следващите поколения, но все пак трябва да притежаваш този морал.
Тук отново идва семейството… И знаете ли какво ми прави впечатление (напоследък все повече) – че хората със/от многодетни семейство са значително по-добре възпитани, добри и помагащи. Не казвам, че всички единаци (разбирайте тези без братя и/или сестри) са по-лошо възпитани, но със сигурност масата такива са по-егоисти.

Днес дори сплотени до момента семейства (и роди) се разделят и отчуждават, заради проблеми, завист или емигриране в търсене на по-добри условия и пари. Жалко е, но е разбираемо и факт.
В Университета ни учеха, че най-малката социална единица е семейството. Но днес след сбирка с приятели и искрени дълбоки излияния стигнах до извода, че най-малката социална единица вече наистина е… „единица“! Буквално! Всеки се спасява по единично. Особено ако една любов те е прекършила, губиш вяра и има огромно опасение да станеш единак вовеки веков. Да, това също е вариант, ако се чувстваш ок, но…временно. Човешкото същество е социален индивид, размножаваме се двуполово и градим бъдещите поколения по двойки (независимо от пола, защото любовта няма пол или раса в действителност). Но за да ни има, трябва да има вяра в любовта. В щастливата вярна любов, която да гради семейства. А именно семействата създават бъдещия живот.

Затова ви и си пожелавам щастлива любов, повече деца, да няма раздели и раздори и да се предават и бранят семейните ценности със страст, хъс и висок морал. И каквото и да се случва, аз знам, че има на кого да се доверя. Пожелавам повече семейства като моето. Сега като имам собствено изградено семейство - съпруг и дете - ценя всичко в пъти повече. И силно се надявам и ще се старая това нещо да го продължа. Любовта.

Така с всяка следваща година аз се убеждавам все повече в едно…
Какво е семейството?
Любов.
Щастие.
Ценност.
Всичко!