Като продължение на предходната ми статия за полезни идеи в свободното време у дома, сега тук с вас споделям моя топ 10 за най-добри филми и/или такива, които мога да гледам десетки пъти с огромно удоволствие:
- „Кървав диамант“ с Леонардо ди Каприо и Дженифър Конъли (реж. Едуард Зуик) – безспорно за мен е на първо място. От излизането му на голям екран (далечната вече 2007-ма) до момента съм го гледала вероятно десетки пъти и никога няма да ми омръзне. Дори да не си фен на Лео (макар за мен да е велик актьор, освен, че е и от мъжете разкрасяващи се с възрастта), този филм пленява със силния си саундтрак и жестоката си история, която за съжаление вероятно ще е вечно валидна…
- „Чакала“ – истинска класика с гигантите Брус Уилис и Ричард Гиър (реж. Майкъл Кейтън-Джоунс, още по-далечната 1997). Който все още не го е гледал, е „задълже“! А за всички останали – любопитно, но факт – Карлос Чакала е все още жив и излежава няколкото си доживотни присъди във френски затвор. Истинското име на един от най-известните терористи в светове мащаб е Илич Рамирес Санчес (венецуелец по произход).
- „Къщата на духовете“ / “The House of the Spirits” – и този филм е стар, дори доста (1993), но според мен е повече от шедьовър. Филмът е историческа драма (а не трилър или ужаси, както навява заглавието) и побира в себе си истинска актьорска мощ в лицата на Джеръми Айрънс, Мерил Стрийп, Уинона Райдър, Антонио Бандерас, Хоакин Финикс, Глен Клоуз, Винсънт Гало, Ванеса Редгрейв… Безспорно впечатляващ състав, нали? Режисьор е Биле Аугуст и е базиран по романа на Изабел Алиенде “La Casa de los Espíritos”. Ако обичате сериозните и истински смислени филми, „Къщата на духовете“ е най-добрият избор.
- „Животът е прекрасен“ (1997) – поредната класика, която трябва да се гледа от всеки. Драматична история за края на Втората световна война, която едновременно ще ви накара да се усмихнете, но и да пролеете доста сълзи. Тук талантливият Роберто Бенини е човекът-филм, едновременно е режисьор, сценарист и заема главна актьорска роля (заедно със съпругата си Николета Браски).
- „Mama Mia!” – един от най-добрите мюзикъли правен до сега. Целият филм е базиран на музиката на шведската легендарна група “ABBA”, така че спокойно може да припявате известните песни, заедно с невероятния състав от Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Аманда Сайфред и др. Действието на филма се играе в Гърция, кадрите, самата история и музиката, разбира се, са толкова пленяващи, че можеш да гледаш този филм до безкрай… Режисьор е Филида Лойд, а на голям екран излиза през 2008-ма година.
- „Хубава жена“ – дали защото като бях малка имахме видеокасетка с това заглавие или защото наистина е класика, тази приказна модерна история съм я гледала вероятно стотици пъти. Съставът е добре познат – Джулия Робъртс и Ричард Гиър, режисьор е Гари Маршал, годината – 1990. Вероятно няма човек, който поне веднъж да не е гледал този филм, но според мен никога няма да отпадне от моя Топ 10.
- „Джанго без окови“ – ето такива филми обичам може би най-много – силен актьорски състав, исторически реализъм и вечно актуална тема (макар в днешни дни официално да няма роби, но расизмът за съжаление все още е налице). Съответно – Леонардо ди Каприо, Джейми Фокс, Самюел Джексън. Режисьор е великият Куентин Тарантино, чийто почерк ясно си личи и в самите кадри. Премиерата в САЩ е на Коледа през 2002-ра година, а при нас – през 2003-та.
- „Списъкът на Шиндлер“ (1993) – поредната класика на Спилбърг, базирана по романа на австралийския писател Томас Кинийли. Историята е драма за Втората световна война. Филмът печели 7 (от общо 12) оскара, включително за най-добър филм. Играят Лиъм Нийсън, Ралф Файнс, Бен Кингсли. Историята е по действителен случай… И всичко това заедно превръща този филм в безспорна класика, която трябва да се гледа от всеки.
- „Гадни копилета“ (2009) – велик според мен филм по абсолютно същата причина като „Списъкът на Шиндлер“: добър състав (Брат Пит, Даян Крюгер, Мелани Лоран и Кристоф Валц, който печели награда в Кан за най-добър актьор); режисър – Куентин Тарантино; музика – Енио Мориконе; а вълнуващата история е за Нацистка Германия…
- „Преследване на щастието“ (реж. Габриеле Мучино, 2007) – драматичен филм, вдъхновен от действителна история. В главната роля е безспорният чаровен майстор на актьорската игра Уил Смит, който пресъздава по завладяващ начин живота на един баща, търговец от Сан Франциско. Лентата ще ви накара да се замислите за обратите в живота и кои са истинските човешки ценности…
В тази класация подредбата на номерацията е без значение и реално е невъзможно да изброя всички добри според мен филми само в десет заглавия. Те са вероятно безброй и с всяка следваща година се увеличават, което е показателно, че все още се произвеждат качествени продукции.
В добавка ще споделя, че обичам и анимациите на “Pixar” като „В небето“ и почти всичко на „Disney” – като „От вътре на вън“ и новите версии на „Красавицата и звяра“, „Аладин“, „Дъмбо“, но най-вече „Цар Лъв“. Жанровете на хубавите филми са различни и за всеки вкус, важното е да те развълнуват, разсмеят или да те накарат да преосмислиш важните неща. Това са силни филми като „Зеленият път“ или „Зелената книга“, зрелищни като „Убий Бил“ или „Вълкът от Уолстрийт“, за най-добрия приятел на човека като „Кучешки живот“, класики с велики актьори като „Казино“, „Жега“ или „Усещане за жена“, вечни мюзикъли като „Коса“, приказно-страшни като „Лабиринтът на Фавна“ или „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“, приключенски като поредиците за Индиана Джоун, Шерлок Хоумс или „Джуманджи“, реалистични като „Роди се звезда“…
Ако скоро си се чудил какво да гледаш – мисля, че ти дадох голям избор. Мога да споменавам още стотици наистина добри и смислени филми. Те в действителност са безброй, но всички – различни и вдъхновяващи.
А кой е твоят любим филм?