Тъй като сме в началото на 2021-ва, аз бодро заявявам „Нова година – нов късмет!“, а защо не и „Ново Аз“ за всеки, който се стреми към самоусъвършенстване. И тъй като никой не е идеален, а за съжаление вече масово покрай Ковид изолацията хората не само се отчуждават, но и изпростяват, аз реших да напиша продължение на статията „По етикет“. Тук сега споделям добре познати, но и често позабравени норми на поведение, които е хубаво да се спазват… за благото на всички:
- Не използвай телефон по време на вечеря или обяд - макар в днешни дни телефонът да е почти сраснал се за ръката ни, когато сме на маса с други хора, трябва да забравим за него. Изключително неуважително е да избереш компанията на телефона си, вместо тази на събеседника си до теб. Ако случайно телефонът ти звънне, може да вдигнеш при важен разговор, отдалечавайки се от масата и стараейки се да бъдеш кратък в отсъствието си.
- При поздравяване – първо по-младите поздравяват по-възрастните. При влизане в помещение, първо ние поздравяваме и то цялата група вътре, а не само този, който познаваме. Ако са ни подали ръка за поздрав, докато седим, редно е да се изправим. Има значение и самото ръкостискане – здрав захват и 2-3 поклащания са оптимален вариант. Моля, който едвам подава два пръста и поклаща ръката си като мъртвец, по-добре въобще да не се здрависва – това е изключително неуважително.
- Кой плаща сметката – разбира се, има много изключения, но общоприето е който отправя поканата за вечеря, той да плати и сметката (независимо от пол и социален статус). Тук разбира се не говорим за женени двойки например… Ако пък събралите се са на „равни начала“, то е редно сметката да се раздели по равно. Но при условия, че единият е консумирал значително повече от другия – то всеки заплаща своето. (Дано скоро отворят ресторантите, пък кой ще плаща – на място ще го мислим… ;) )
- При излизане през врата на сграда, асансьор или градски транспорт – излизащият винаги е с предимство. Също така, докато влизащите чакат, трябва да застанат отстрани и да не пречат на преминаването. Всичко това е логично, но не и общопрактикувано…
- Не закъснявайте – за професионална среща е недопустимо, но ако редовно не отивате на време дори на приятелско гости (без основателна причина), то проявявате безотговорност и неуважение към другия. Никой не обича да чака, вярвам и вие самите…
- При проява на добър жест спрямо вас винаги покажете благодарност – ако някой ви направи път, отстъпи ви място или какъвто и да било добър жест, то бъдете така възпитани да проявите благодарност, та дори да е само с кимане на глава (което не заменя пълноправно гласното „Благодаря“, разбира се).
- Използвайте „вълшебните думички“ – не случайно на всяко дете се обяснява още от най-ранна възраст, че „моля“, „благодаря“ и „извинявам се“ са вълшебни думи, които не само отварят врати, но и запазват добрите отношения между хората. Нека не се връщаме в детската градина и не забравяме силата на тези изрази.
- Даване на отговор чрез технически опосредствана комуникация – ако имаш пропуснат разговор, то задължително трябва да върнеш обаждане възможно най-скоро или максимум в рамките на същия ден. Ако става дума за и-мейл – официално прието е да се отговаря до 24 часа… Независимо дали е по работа или лично!
- Получаване на подарък – всеки би искал да види реакцията или поне доза благодарност у този, на когото сте поднесли дар. Ако подаръкът не се отвори на момента, желателно е след като се види да се благодари (например по телефона). Не веднъж са минавали мисли през главата ми дали въобще човек е видял или дори получил подаръка си, ако не прояви елементарна обратна връзка.
Не забравяйте, че доброто поведение спрямо околните рефлектира спрямо нас самите. И обратното – проявата на неуважение към другите е неуважение към себе си.