По света и у нас

В Барселона има много неща, които да се видят и изживеят. Като започнем от история, изкуство, архитектура и славното им мореплаване… Но връщайки се от там преди две седмици (януари 2022), усетих сякаш туризмът набляга основно на произведенията на Антонио Гауди. Не че нещата, сътворени от него не са повече от впечатляващи (с малки изключения), но Барселона има много повече да покаже и част от истинските ценности сякаш убягват на средностатистическия турист.

Сега не бях нито за първи път в този град, надали ще е и за последно, но сякаш преоткрих доста нови неща и вероятно дори местните не знаят всичко за това, което се намира около тях.

Тъй като на това пътуване бяхме с 3-годишния ни син, то не сме обикаляли по музеи, а наблягахме основно на открити места, забавления и разходки. Стигнахме до там с изключително удобните и изгодни полети на “Wizz Air”, а избраният от нас хотел бе с топ локация – в близост до пристанището и плажа, на преки от централната улица „La Rambla” и точно до Готическия квартал. Именно за това през повечето време обикаляхме пеша.

Макар полетът ни да беше твърде ранен (аз лично бях спала по-малко от 3 часа), веднага щом оставихме багажа в хотела, се отправихме на лежерна разходка по пристанището Порт Вел. Приятно място за разходка с гледки на красиви луксозни яхти. Сега там близо има и панаир с Виенско колело и увеселителни влакчета. Стигнахме до градския им плаж Барселонета, където бе пълно с плажуващи млади хора, макар температурата да бе доста под 20 градуса. Но морето си е море, дори през зимата…

И в непосредствена близост видяхме асансьорa, който водеше до кабинковия лифт към хълма Монтжуик. В представите ми този хълм не мислех, че е с удобна локация, а в действителност той се намира на изключително близко място от центъра. И тъй като исках да посетя Монтжуик, а с дете ли си и видиш ли панорамен асансьор и лифт – няма как да пропуснеш, нали? Билетът за възрастен е 16 евро за двете посоки, 11 евро за еднопосочен (Макси беше без билет). С лифта слезнахме близо до хотел “Miramar”, който сякаш бе кацнал от едната страна на хълма и от там се откриват чудесни гледки над цяла Барселона. Свръх презастроена, но красива.

Това място е известно основно с едноименния замък Монтджуик, но ние всъщност обиколихме точно от другата страна на хълма, от където минахме през приятен парк с фонтанчета и посетихме впечатляващия Олимпийски стадион. Той е построен в далечната 1929 година по повод Световно изложение, но всъщност е изцяло обновен през 1989, заради провеждането на Летните Олимпийски игри в Барселона през 1992 година. Мястото е любопитно да се види, заради прилежащия му двор с тераса, от където се виждат фонтани и множество исполински кули в чест на различните държави.

Малко след това в продължение на разходката си из Монтджуик стигнахме до наистина изумителна сграда - Музей на Националното изкуство на Каталуния /MNAC/.

Истински огромен изумителен замък! И макар да беше изкушаващо да го разгледаме и от вътре, предвид, че сме с малко дете ние продължихме обиколката си навън. А от северозападната част на музея се открива може би най-красивото място в Барселона – гледка към Магическите фонтани и площад „Испания“. Невероятно място, съчетаващо приказна архитектура и градски простор. И макар фонтаните тогава да не работеха, обстановката бе прекрасна, допълваща се от музикант, изнасящ своя уличен „концерт“.

Ще продължа пътеписа с тривиалната, но световно известна централна улица „Ла Рамбла“, която започва от Статуята на Колумб (точно до пристанището) – висока колона, на която може да се качите с асансьор и да се полюбувате на града от високо (срещу заплащане, разбира се). Самата улица не е нищо особено според мен – класическа широка пешеходна централна алея, от двете ѝ страни – скъпи маркови магазини и множество търговци на сувенири.

В средата на улицата от дясната страна ще видите „Къщата с чадърите“ – била на времето магазин за чадъри. От ляво ще стигнете до „La Boqueria” (Ла Бокерия) – открит пазар, който не е за изпускане според мен. Приличащ до някъде на арабски сук, тук пъстротата на плодовете и зеленчуците, както и изобилието на хамон (jamon – испанската шунка) са истинска атракция, а и цените са добри.  

Улица „Ла Рамбла“ стига до централния площад „Каталуния“ – просторно място с голям кръгъл фонтан и с пищна коледна украса. Но в действителност повече ме впечатли големия магазин на „Zara”, намиращ се там – многоетажен и луксозен, тип нашия ЦУМ.

Най-интересните забележителности в района на „Ла Рамбла“ всъщност са именно произведения на архитекта Гауди. Първо от лявата страна в продължението на север след площад „Каталуния“ може да видите и посетите като музей Casa Batllo (къща/каса Батьо) – сграда с колоритна нестадартна архитектура, типична в стил Гауди и вдъхновена от морския свят. А малко по-нагоре на съседната пряка в дясно стигнахме до по-впечатляващата според мен сграда – La Pedrera / Casa Mila.

И понеже съм фен на Дан Браун, чийто герой в последната му книга „Произход“ живее именно в Каса Мила, то бях доволна, че съм я видяла на живо. Доста интересна архитектура с множество вълнообразни линии и вътрешен причудлив двор, който може да се види, само ако си закупите билет за разглеждането на сградата и от вътре.

Тъй като забележителностите и впечатленията от Барселона са много, то в следваща статия продължавам, както с най-известните туристически обекти, така и с немасови такива, които в действителност ни харесаха повече и заслужават специално внимание.

¡Hasta pronto, amigos!