По света и у нас

Когато наши приятели гърци ни поканиха на кръщене на полуостров Пелопонес, ние твърдо бяхме решени да съчетаем събитието с обиколка на югозападна Гърция с посещение на световно известния остров Лефкада.

Пътят до най-долната континентална точка на южната ни съседка е повече от прекрасен с автомобил. Равен асфалт, перфектна маркировка и знаци, серия от множество къси и дълги тунели и… невероятни гледки! За по-малко от 9 часа (със две кратки спирки) стигнахме до Пелопонес. На отиване минахме по изумително красив мост (с такса от около 15 евро), а на връщане за разнообразие се качихме на ферибота, тъй като обичаме корабите във всичките си измерения.

Самият полуостров Пелопонес е привлекателен за туриста поради множеството разнообразни градчета, селца и курорти, спокойствие далеч от големи тълпи, основно месни посетители, сравнителни ниски цени и най-вече – романтичната обстановка. Тъй като ние бяхме на полуострова само три дена и програмата ни беше запълнена със забавления с нашите приятели, не успяхме да разгледаме целия Пелопонес с не една историческа и природна забележителност, само ще спомена, че това е прекрасно място както за семейна почивка, така и за млади хора, търсещи модерни заведения и весел нощен живот. Единствено не по моя вкус са плажовете, тъй като пясъчна ивица изобщо не открихме, а са основно камъни. Но пък едната вечер вечеряхме буквално под звездите на маса, непосредствено до топлата морска вода. Надявам се някой ден отново да посетим по-обстойно този район на Гърция, така че да му отделя отделна статия.

Та, Лефкада… Само на по-малко от два часа от Пелопонес, пътят до там бе все така с чудни гледки, поради високите изкачвания. Признавам, че освен с основни познания за по-известните плажове и градчета, не бях запозната много със самия остров. И… останахме доста изненадани.

Четвъртият по големина остров в Йонийско море е доста по-зелен отколкото предполагах, което може само да радва, разбира се. Релефът е предимно планински (с максимална височина 1158 м), а крайбрежието е тясна равнина. Навлизайки първоначално на самия остров чрез тунел под водата и мост, първо се стига до самия град Лефкада. Препълнен с туристи, автомобили, хотелчета и квартири под наем. Тъй като целта ни бе да посетим повече плажове, признавам, че не сме отделяли много време за самите градчета. Първо минахме по източното крайбрежие и след това продължихме пълната обиколка на острова по западното крайбрежие. Ако не минаваш през конкретен курорт или село, си в истинска зелена пустош. Съответно минахме през Лигия, Никиана, Нидри, Василики… и никъде не си харесахме перфектния за нас плаж.

Затова решихме да се насочим направо към най-известната точка на Лефката – плажът Порто Кацики.
Пътуването до него бе истинско приключение – постоянно изкачване, спускане, остри завои, пак изкачване… Пътят – освен стръмен и мнооого тесен. Подходящ единствено за мотопеди, каквито караха основно запознатите туристи и местни. Поради тази причина, за да стигнеш от точка А до точка Б с разстояние от няколко километри, се налагаше да шофираме с часове.

Но пък гледките от високо бяха зашеметяващи! От едната ти страна виждаш стръмни скали или зелени планини, а от другата – необятното синьо-зелено море. Водата – тюркоазена и кристална като в планинска река, но плажовете – навсякъде само с камъни. Минахме през Сивота, Агиос Йоанис и Агиос Никитас, видяхме плажовете Камари, Микрос, както и множество почти безлюдни планински селца и малки хотелчета сякаш кацнали на стръмните възвишения, предлагащи прекрасни изгледи. И навсякъде е доста скъпо. Както хотели, така и заведения, независимо дали са в населено място или в нищото сред пътя цените са твърде високи за нашите очаквания (особено на фона на преди това посетения полуостров Пелопонес).

И така минахме и през най-южната част на острова, докато стигнем до Порто Кацики. Убедително установихме, че неслучайно това е най-известният плаж на Лефкада и безспорно място, което си заслужава на сто процента да се посети.

С голям паркинг на склона, пътят до самия плаж е изцяло пешеходен през стръмна пътека със стълби, на която става задръстване от хората, тъй като почти всеки се спира, за да се любува или снима изумителните гледки, които се предоставят. Моят съвет е да се оборудвате с всичко необходимо – чадър, слънцезащитен лосион, храна, вода, слънчеви очила и задължително здрави обувки за плаж! И тук има само камъни, но са бели и прахообразни… А водата – нереално наситено светло синя! Самият плаж е заобиколен от изцяло отвесни скали и макар множеството туристи, обстановката е повече от прекрасна.

Името Порто Кацики означава Залив на козите, тъй като навремето само козари с техните кози са могли да стигнат до тук, поради стръмните пътища и отвесните скали.

Непосредствено до самия паркинг на хълма над плажа има 2-3 магазинчета за плажни чадъри, кърпи и т.н., които вършат работа при спешен случаи, но са с неконкурентно високи цени и затова се снабдете с всичко необходимо предварително. Тоалетни и душове има от едната страна на паркинга. Има и ресторантче, което предоставя прекрасната услуга за доставка до самия плаж – лежиш си до водата и звъниш да ти донесат хапване и напитки, без да се налага да изкачваш стръмния път нагоре. Чудно!

Тъй като останахме на Порто Кацики до смрачаване, то допълнителен бонус за нас бе и залезът над морето.

Западната част на острова сякаш повече ни хареса. Пътищата бяха с по-малко завои, не толокова стръмни и все така предлагащи красиви гледки над морето. Там са и плажовете Милос и Егремни. Това крайбрежие е и по-малко населено (или поне на нас така ни се стори), видяхме по-малко хотели, но по-луксозни и кокетни – точно каквито ние обичаме.

Вечеряхме в самия град Лефкада, в който вероятно не бихме спали, тъй като е шумен, твърде пренаселен от туристи и прилича на голям български курорт, макар с луксозни магазини и скъпи заведения.

Основна туристическа атракция е целодневна разходка с лодка, при която освен почти цялото крайбрежие на острова, се обикалят и други по-малки островчета в района.

Обобщените ми впечатления от Лефкада са планинските възвишения и изумителните гледки към морското крайбрежие с изумрудено-тюркоазена вода. Не знам дали скоро пак ще отидем до там, но ако имате път в района, отделете поне един ден да обиколите този гръцки остров.

П.С. Още красиви кадри от пътешествието ни на о-в Лефкада може да видите в Галерия